Палачи мои, целувам ви ръка.
С ненавистта ви няма да воювам.
Ще пусна нея в мътната река,
докато в тишината чиста плувам.
Избирам Любовта. И нека всяко
полято със отровна мисъл семе,
да не покълва в думите, делата ми
и вятърът от мен да го отнеме.
И да лети... Да отлети далече!
И да изгуби път, като глухарче.
И да не се, не се завръща вече
в душата ми, привикнала да плаче. ...