Промяна

1 may 2007, 21:46

Poesía

684 0 2

Силно да грее нека

надеждата по стръмната пътека,

с лъчите светли да ни топли пак

и да изгони надалеч зловещия мрак.

Слънце на радостта да ни озари

и никога да не сме сами.

Животът по-силно от огън да гори

и всичко отново да разцъфти.

Звездиците, във вихрен танц през нощта,

да не изгаснат като свещта.

Нека по-ярко и силно да светят,

редом до Луната да пеят.

А ти, небе, по-ведро сега!

Идва пролетта!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.