Промяна

1.05.2007 г., 21:46 ч.

Поезия

683 0 2

Силно да грее нека

надеждата по стръмната пътека,

с лъчите светли да ни топли пак

и да изгони надалеч зловещия мрак.

Слънце на радостта да ни озари

и никога да не сме сами.

Животът по-силно от огън да гори

и всичко отново да разцъфти.

Звездиците, във вихрен танц през нощта,

да не изгаснат като свещта.

Нека по-ярко и силно да светят,

редом до Луната да пеят.

А ти, небе, по-ведро сега!

Идва пролетта!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.