Прошка

25 feb 2010, 12:56

Poesía

566 0 3

Вривена блика моята омраза...

Нима наистина съм озлобен?

Нима не съумях да се опазя

и съхраня човешкото във мен...?

Разстрелян от човешкото бездушие,

последната надежда съм изпратил...

В сърцето си сега съм се заслушал...

И преброявам старите приятели...

Разкъсван от съмнения се мятам

и блъскам се във тясната си клетка.

И сякаш от отвъдното изпратен,

аз съм дошъл, за да потърся сметка...

Би трябвало възмездие да търся,

но вгледал се във себе си – разбирам:

не мога от омразата разтърсен

да бъда днес! И прошката избирам...

Простени да сте!

Бог да ви наказва!

Оставам ви на неговата воля.

Аз още имам шанс да се опазя.

И за душите ви ще се помоля...!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

ananel (Нелиса)

2010-03-19T00:34:56+02:00

озлоблението е част от човешкото, прошката - от божественото
small_heart (Теди)

2010-03-11T17:41:38+02:00

Силно, силно, силно! Браво.
swollow (Гената)

2010-02-25T18:44:15+02:00

Бравус, така трябва да е, ти прошка давай, а за др. Бог ще съди