Вривена блика моята омраза...
Нима наистина съм озлобен?
Нима не съумях да се опазя
и съхраня човешкото във мен...?
Разстрелян от човешкото бездушие,
последната надежда съм изпратил...
В сърцето си сега съм се заслушал...
И преброявам старите приятели...
Разкъсван от съмнения се мятам
и блъскам се във тясната си клетка.
И сякаш от отвъдното изпратен,
аз съм дошъл, за да потърся сметка... ...