25.02.2010 г., 12:56 ч.

Прошка 

  Поезия
612 0 3
Вривена блика моята омраза...
Нима наистина съм озлобен?
Нима не съумях да се опазя
и съхраня човешкото във мен...?
Разстрелян от човешкото бездушие,
последната надежда съм изпратил...
В сърцето си сега съм се заслушал...
И преброявам старите приятели...
Разкъсван от съмнения се мятам
и блъскам се във тясната си клетка.
И сякаш от отвъдното изпратен,
аз съм дошъл, за да потърся сметка... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Ванчев Всички права запазени

Предложения
: ??:??