Ранима е човешката душа,
попарена от сланата детелина,
вибрира в нея звук и тишина,
а в утрото е пак неотразима.
Въпреки болката на старите рани
мехлем от слънцето ще изпроси,
единствен лъч щом я погали
на трон сърцето пак я носи.
Тя знае, всичко се преживява,
колкото и странно да звучи,
ще се отпусне, ще помечтае,
в нощ спокойна ще се укроти. ...