27.08.2015 г., 18:38 ч.
Ранима е човешката душа
Ранима е човешката душа,
попарена от сланата детелина,
вибрира в нея звук и тишина,
а в утрото е пак неотразима.
Въпреки болката на старите рани
мехлем от слънцето ще изпроси,
единствен лъч щом я погали
на трон сърцето пак я носи.
Тя знае, всичко се преживява,
колкото и странно да звучи,
ще се отпусне, ще помечтае,
в нощ спокойна ще се укроти. ...
попарена от сланата детелина,
вибрира в нея звук и тишина,
а в утрото е пак неотразима.
Въпреки болката на старите рани
мехлем от слънцето ще изпроси,
единствен лъч щом я погали
на трон сърцето пак я носи.
Тя знае, всичко се преживява,
колкото и странно да звучи,
ще се отпусне, ще помечтае,
в нощ спокойна ще се укроти. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Миночка Митева Всички права запазени
Предложения
-
-
Участ На Галена Воротинцева Аз не съм твоят мъж. За беда. Чудодейство не ми е присъщо: нито ходя сре...
-
Едно-единствено наследство получих – дрипав чифт крила, наследственото късогледство лекувам с тъмни ...
-
Да разделим ли тази нощ на две? Ти – в твоята, аз – в мойта половина... Заключих всички лоши светове...
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
