2 abr 2008, 10:14

Ранимо 

  Poesía » De amor
575 0 12
Съмнения бързешком се вмъкват.
Пеперудено падат, замръкват.
Сняг вали на едри парцали,
шега се нарича - първоаприлска,
а не - лоша поличба.
И не времето е повинно,
а просто душевно ранимо.
Енигма ли е безпомощна,
да изтръгна, а не мога изповед.
Като таралеж в бодли е свито,
пашкулено, странно, протрито...
Години натикани помежду ни
и ревностно поносими...
Товар от спомени разделил ни
и място на тайника открили...
Съмнения... дали не са само сън...
дали очи да отворя... навън...

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??