2.04.2008 г., 10:14 ч.

Ранимо 

  Поезия » Любовна
573 0 12
Съмнения бързешком се вмъкват.
Пеперудено падат, замръкват.
Сняг вали на едри парцали,
шега се нарича - първоаприлска,
а не - лоша поличба.
И не времето е повинно,
а просто душевно ранимо.
Енигма ли е безпомощна,
да изтръгна, а не мога изповед.
Като таралеж в бодли е свито,
пашкулено, странно, протрито...
Години натикани помежду ни
и ревностно поносими...
Товар от спомени разделил ни
и място на тайника открили...
Съмнения... дали не са само сън...
дали очи да отворя... навън...

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??