Вчера вечер, щом се смрачи,

щурец разгласи новината,

че защото до мене не си,

дори в съня ме откри самотата.

Сънувах прекрасното синьо море,

а върху него залезът невероятен,

а в ръцете ми нежно, красиво лице,

с очи по-красиви от камък диамантен.

И тогава се случи, дъх затаих,

но не от морето, небето, цветята,

а когато в очичките твои се скрих

и когато докосна ме нежно с ръката.

С очи си говорехме, с устни шептяхме,

с ръце се докосвахме и с ласки играхме.

Нощта бе красива, прекрасна, мечтана

и точно тя ми помогна сутрин да стана..