Вчера вечер, щом се смрачи,
щурец разгласи новината,
че защото до мене не си,
дори в съня ме откри самотата.
Сънувах прекрасното синьо море,
а върху него залезът невероятен,
а в ръцете ми нежно, красиво лице,
с очи по-красиви от камък диамантен.
И тогава се случи, дъх затаих,
но не от морето, небето, цветята,
а когато в очичките твои се скрих
и когато докосна ме нежно с ръката.
С очи си говорехме, с устни шептяхме,
с ръце се докосвахме и с ласки играхме.
Нощта бе красива, прекрасна, мечтана
и точно тя ми помогна сутрин да стана..
© Александрина Крушкова Всички права запазени