Помня улицата стръмна,
въздухът от век застинал,
църквичката ниска, тъмна -
Господ ли от тук е минал?
И солта по калдъръма,
и смокинята в скалата,
помня и прибоя гръмък,
вечно помня ти ръката!
В кървавия залез помня
шхуна беше се вклинила,
рана зееше утробна
своята звезда родила.
Театрална, стара сцена,
постановка на Живота -
днес разлиства бавно клена,
утре - пътя към Голгота...
© Иван Димитров Todos los derechos reservados