Помня улицата стръмна,
въздухът от век застинал,
църквичката ниска, тъмна -
Господ ли от тук е минал?
И солта по калдъръма,
и смокинята в скалата,
помня и прибоя гръмък,
вечно помня ти ръката!
В кървавия залез помня
шхуна беше се вклинила,
рана зееше утробна
своята звезда родила. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация