beti
421 4580
10 ago 2014, 19:10

Спам 

  Poesía
472 0 7

 

 

Тя познаваше всичките думи –
той не знаеше нищо за тях...

вечер редеше единици до нули
да обгърне съня ù със смях…

и покълнал до обич в ръцете ù
все замръкваше в сини вълни
да заплита с усмивка по видело

топъл дъжд с разпилени коси…

и крилете ù кърпеше с вяра
някак тихо бзмълвен и сам
и зашиваше всеки остатък
пак отляво до празното в плам...

... а познаваше всички пътеки –
тя не знаеше нищо за тях
той редеше ù нули... навярно
още бърше сълзите ù в спам... 

 

 

 


 
 

© Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??