10.08.2014 г., 19:10 ч.

Спам 

  Поезия
473 0 7

 

 

Тя познаваше всичките думи –
той не знаеше нищо за тях...

вечер редеше единици до нули
да обгърне съня ù със смях


и покълнал до обич в ръцете ù
все замръкваше в сини вълни
да заплита с усмивка по видело

топъл дъжд с разпилени коси

и крилете ù кърпеше с вяра
някак тихо бзмълвен и сам
и зашиваше всеки остатък
пак отляво до празното в плам...

... а познаваше всички пътеки –
тя не знаеше нищо за тях
той редеше ù нули... навярно
още бърше сълзите ù в спам... 

 

 

 


 
 

© Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??