Тя познаваше всичките думи –
той не знаеше нищо за тях...
вечер редеше единици до нули
да обгърне съня ù със смях…
и покълнал до обич в ръцете ù
все замръкваше в сини вълни
да заплита с усмивка по видело
топъл дъжд с разпилени коси…
и крилете ù кърпеше с вяра
някак тихо бзмълвен и сам
и зашиваше всеки остатък
пак отляво до празното в плам... ...