Среднощни строфи

11 mar 2012, 15:01

Poesía » Filosófica

603 0 3

Небето с шалче от коприна
крайпътното дърво зави -
да го потопли. Иде зима
отвъд смълчаните гори.
Мъглите в дрипи от кълчища
висят и бързо се снишават.
Разбридат думи, троскот нищят
като старици пред жарава,
с елеци и калеври шити
на едър бод – канап и шило.
Под хурките им, тънко вити,
вретено с острото бръмчило ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Среднощни строфи

Искате да прочетете повече?

Propuestas