Среднощни строфи

11.03.2012 г., 15:01 ч.

Поезия » Философска

565 0 3

Небето с шалче от коприна

крайпътното дърво зави -

да го потопли. Иде зима

отвъд смълчаните гори.

Мъглите в дрипи от кълчища

висят и бързо се снишават.

Разбридат думи, троскот нищят

като старици пред жарава,

с елеци и калеври шити

на едър бод – канап и шило.

Под хурките им, тънко вити,

вретено с острото бръмчило

подскача еднокрако – пумпал,

навърта нишка с топъл дъх. .

И огънят разпален лумва

сред борина суха, ланшен мъх.

В такава вечер да си сянка,

щурец – зимуващ под миндера.

Да се примолим на луната

в кълбото прежда да намери

възел, който да подскаже на

вселенската поема прочит –

седем строфи за една жена

край скупчените звездни ноти.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.