"Заключен е духът, заключени са сетивата.

Заключен е умът, заключена е душата.

Заключен е човекът, притиснат до стената.

Някога той взе връх, спирайки всяка мисъл, всяка мечта.

Накара я да забрави за всичко - да се откаже дори от речта.

Тя пред него сведе глава. Него - изворът на слабостта.

И тогава започна всичко...

Първоначално ѝ пречеше мъничко.

Но после направи така, че да не ѝ остане нищо.

Превърна се в нейния най-грозен кошмар.

Всеки път, щом тя надигнеше глава, той ѝ удряше шамар.

Караше я да се чувства по-нищожна и от комар.

И така, в нея заключи се духът, заключиха се сетивата.

Заключи се умът, заключи се и душата.

И оказа се тя притисната до стената."

..............................................................

Това написа тя в последния си час,

с треперещи ръце и останала без глас.

Но нима всичко трябваше да завърши така?!

Защо не погледна своя тиранин? Ти можеше да вдигнеш глава!

Трябваше да му се опълчиш, ти глупава жена...!