"Заключен е духът, заключени са сетивата.
Заключен е умът, заключена е душата.
Заключен е човекът, притиснат до стената.
Някога той взе връх, спирайки всяка мисъл, всяка мечта.
Накара я да забрави за всичко - да се откаже дори от речта.
Тя пред него сведе глава. Него - изворът на слабостта.
И тогава започна всичко...
Първоначално ѝ пречеше мъничко.
Но после направи така, че да не ѝ остане нищо.
Превърна се в нейния най-грозен кошмар.
Всеки път, щом тя надигнеше глава, той ѝ удряше шамар.
Караше я да се чувства по-нищожна и от комар.
И така, в нея заключи се духът, заключиха се сетивата.
Заключи се умът, заключи се и душата.
И оказа се тя притисната до стената."
..............................................................
Това написа тя в последния си час,
с треперещи ръце и останала без глас.
Но нима всичко трябваше да завърши така?!
Защо не погледна своя тиранин? Ти можеше да вдигнеш глава!
Трябваше да му се опълчиш, ти глупава жена...!
© Пламена Илчева Всички права запазени