19.12.2007 г., 17:27 ч.
Студено...
Не плача. Просто снегът се топи
в очите ми на водопади.
След двадесет години на валежи,
не можеш да ме изненадаш.
Върви. Ще оцелея и през тази зима.
От спомените ще се храня.
Безпътна сянка съм, но пак ме има,
самотна съм, но ще се браня.
На Джеймс и разделите
в очите ми на водопади.
След двадесет години на валежи,
не можеш да ме изненадаш.
Върви. Ще оцелея и през тази зима.
От спомените ще се храня.
Безпътна сянка съм, но пак ме има,
самотна съм, но ще се браня.
На Джеймс и разделите
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Адриана Всички права запазени
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
