В стаята ми - тъжно и задушно.
И е някак кухо и въздушно.
Станах и прозореца разтворих.
Сякаш на душата отговорих.
Утрото със слънцето навлезе,
тъжното засрамено залезе.
Даже две познати ми обувки
носеха и твоите целувки!
© Никола Апостолов Todos los derechos reservados