Сянката

9 feb 2012, 11:33

Poesía » Filosófica

632 0 0

Допуснах я до себе си и даже я погалих
и взрях се в нея като във съдба,
със огън мислех, че я палих,
но тя остана в моите крака.
И бягам аз от нея като от
зараза, но тя след мене тича -
без да спре...
Защото само сянката е тази,
която може да те разбере...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Сянката

Искате да прочетете повече?

Propuestas