liusito (Людмила Стоянова)
56 94
9 feb 2012, 11:33

Сянката 

  Poesía » Filosófica
518 0 0

 

Допуснах я до себе си и даже я погалих

и взрях се в нея като във съдба,

със огън мислех, че я палих,

но тя остана в моите крака.

И бягам аз от нея като от

зараза, но тя след мене тича -

без да спре...

Защото само сянката е тази,

която може да те разбере...

© Людмила Стоянова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??