liusito (Людмила Стоянова)
56 94
9.02.2012 г., 11:33 ч.

Сянката 

  Поезия » Философска
519 0 0

 

Допуснах я до себе си и даже я погалих

и взрях се в нея като във съдба,

със огън мислех, че я палих,

но тя остана в моите крака.

И бягам аз от нея като от

зараза, но тя след мене тича -

без да спре...

Защото само сянката е тази,

която може да те разбере...

© Людмила Стоянова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??