11 jul 2019, 12:20  

Сън на слепец 

  Poesía » Verso acróstico, Formas graves
2605 13 20
От памтивека зная, че те няма –
часовникът е мярка за безвремие.
Изострени стрелки, с тревога кремъчна,
тиктакат по вратата на съня ми.
Едва усещам. Глуха съм и няма.
Мигът е под наркозата на тремора,
и в смазващата лекота на бремето
тъгата по незримото ме мами.
Еклектика на чувства и видения
човешката ми същност преобръщат.
А как да разпознае някой сляп
когато тъмнината свърши, ден ли е… ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Павлова Todos los derechos reservados

Отеква топлината ми край тебе.
Чудовища, оплетени в косите си,
и страхове, замахващи с косите си,
тълкуват грешно твоя древен жребий.
Един измамен ход – и непотребен, ...
  521 
Propuestas
: ??:??