FFortuna (Петя Павлова)
67 114
11.07.2019 г., 12:20 ч.  

Сън на слепец 

  Поезия » Акростихове, Строги форми
2434 13 20

От памтивека зная, че те няма –  

часовникът е мярка за безвремие. 

Изострени стрелки, с тревога кремъчна, 

тиктакат по вратата на съня ми. 

 

Едва усещам. Глуха съм и няма. 

Мигът е под наркозата на тремора, 

и в смазващата лекота на бремето 

тъгата по незримото ме мами. 

 

Еклектика на чувства и видения 

човешката ми същност преобръщат. 

А как да разпознае някой сляп 

 

когато тъмнината свърши, ден ли е… 

Агония е липсата насъщна – 

трошици от любов, наместо хляб.

© Петя Павлова Всички права запазени

Свързани произведения
Прислушай се
МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова) МарияДимитрова.67
Поезия » Акростихове, Строги форми, Друга
Отеква топлината ми край тебе.
Чудовища, оплетени в косите си,
и страхове, замахващи с косите си,
тълкуват грешно твоя древен жребий.
Един измамен ход – и непотребен, ...
  416  2  8 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Будна кома" за зрящия, сега ми хрумна, като го препрочетох! Имало е защо да гласувам за него!
  • Добре, ако пак се реша да напиша свързано с твое стихотворение произведение, ще те питам на лични и ще ти изпратя стихотворението да го одобриш преди редакторите. Така става ли? Аз бих била доволна, ако някой въобще свърже подобно стихотворение с моето, но това съм аз, а не ти. Така че, приемам забележката.
  • Не е въпрос, а изказано предположение постфактум. А както обясних, всеки има право да пише каквото реши.
  • Петя, "надявам се да нямаш нищо против" е въпрос. Ако имаш, мога да махна стихотворението. Само кажи!
  • Преди време, когато участвах тук в т. нар. конкурс за сонети, някой написа, че сонетът ми не бил сонет (ама моля ви, аз не мога да пиша сонети, даже не съм и чувала). Същият някой, който не си бе направил труда да спомене името ми правилно, веднага след това написа стихче в същата форма и с подобна идея, започна да обяснява как се пише Спенсъров сонет. А как се пишат сонети, е обяснимо и с една дума. Трудно. Пишат се трудно. Но да се върна към сегашната ситуация. Нито Спенсъровия, нито италианския, нито френския, нито който и да е друг сонет са измислени от мен. Формата може да се ползва от всички. Що се отнася до идеята, тя не подлежи на авторско право. Но мисля, че когато някой е решил да отбележи стихчето ми като свързано, е редно да ме попита преди това. Надявам се да е ясно защо имам особено мнение за тези „вдъхновения”. Това, че е ползвано акростишието ми… Ами чудесно, въпрос на избор. Но това не е достатъчна причина за свързаност. Но приветствам стремежа към строгите форми!
  • Сложна форма и прекрасно изпълнение. Написах свързано стихотворение и си позволих да използвам същата форма и акростиха, надявам се да нямаш нищо против.
  • Ха, изненадах се от "изваждането" на този сонет! Дори аз съм го забравила. Благодаря за припомнянето и за коментарите!
  • Как да не препрочиташ - вдъхнала си му живот, Петя. Поздравления за избора!
  • И на мен много ми хареса. Има и два анжамбана, нали?
    Браво на редактора, че ни представя такива стойностни творби. Ето и тук има много хубави неща.
  • Добър образец за италиански акростишен сонет. Давам го за пример. Няма насилие над думите заради акростиха или формата. Богати рими, разнообрани - женски и дактилни в катрените, в терцетите - сложна дактилна, женска и финална мъжка. Петостъпен ямб. Двуримна октава. Омонимия на първа позиция в катрените. Антитезата "часовникът е мярка за безвремие" и оксиморонът "лекота на бремето" са интересни находки. С удоволствие се върнах да си го припомня.
  • Отново благодаря! По съвет на един от коментиралите, промених заглавието. Да, "слепец" е по-добре.
  • Много твое!
  • Харесах, Петя!
    Еклектика на чувства и видения
    човешката ми същност преобръщат.
    А как да разпознае някой сляп

    когато тъмнината свърши, ден ли е…
  • Харесах! Поздравления!
  • "когато тъмнината свърши, ден ли е…
    Агония е липсата насъщна –
    трошици от любов, наместо хляб." Поздрави, Петя!
  • Благодаря ви за топлите думи!
  • Знаеш за хладните ми чувства към сонетната форма... Обаче, тук, в комбинация с посланието в акростиха, заглавието и съдържанието (техниката няма какво да я коментирам), казвам: Евала!
    Слънчо!
  • Много рядко явление!
    Сонетна форма в акростих!
    Браво, Петя!
  • Чудесен сонетен акростих! Оригинален замисъл, изпълнен с новаторски образи и въздействаща чувственост!
    Браво!
  • Много ми хареса...непринудено е излъчването на постройката...сякаш няма нищо умишлено нагласено заради нея.
Предложения
: ??:??