26 ene 2020, 6:58

Тишина 

  Poesía » Del paisaje, Filosófica, Odas y poemas
1150 1 1
Миг красив от вечността,
без тон или движение.
Няма я повърхността,
без лукаво поведение.
Сърцето пълни пропастта,
в мъгла с красиво привидение.
Чувство чувам в тишината,
чува се и човешката душа.
Сякаш в Елисея равнината,
съзнанието спира ни дъха.
Пък хваща ни мигът ръката,
води ни навсегде тази красота. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Сираков Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??