26.01.2020 г., 6:58 ч.

Тишина 

  Поезия » Пейзажна, Философска, Оди и поеми
1044 1 1

Миг красив от вечността,
без тон или движение.
Няма я повърхността, 
без лукаво поведение.
Сърцето пълни пропастта,
в мъгла с красиво привидение.

 

Чувство чувам в тишината,
чува се и човешката душа.
Сякаш в Елисея равнината,
съзнанието спира ни дъха.
Пък хваща ни мигът ръката,
води ни навсегде тази красота.

 

Секундата във вечност се обръща,
обръща се и природата с това.
Материята без силата се чувства,
чувства се магичен кръговрат.
Човек в тишина дървото чува,
викът към листото неговия брат .

 

Тъй и тишината за звука ридае,
времето се връща за това.
Илюзия за споделяне мечтае,
невъзможно е без думата.
Тъй тъга без плач дълбае,
щом беззвучно падне някоя сълза.

 

Щастието звучно се задава,
времето разделя с тишина.
Мигът във вечност се предава,
в години се превръща и деня.
Паметта на сетивата си остава, 
щом заедно са в нас звук и тишина.

© Георги Сираков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??