Когато цветето затваря бавно
листата на цветчето си за сън,
душата ми разпръсква плавно
скритата любов навън!
Тя рее се из небосвода звезден
и носи полъха на спомен-жар,
обгръща твоя поглед леден
и го превръща в мой олтар!
Тя пее свойте нежни песни
и пие капчици от звездния нектар,
тя вае замъци небесни
обгърнати в мечти за твоя взор и чар! ...