15 jun 2007, 9:18
Вдъхновение
681
0
0
Пръстени затягат моята шия,
но продължавам да вярвам
и боря се в спасителната стихия.
Милост не остана ми за теб.
Погребах я с нежността
в гроб далечен и заклет.
Възбуждаща самота -
впива се с ледени нокти
в безжизненото тяло.
Потрепваш леко, но по-силна е
болката от тишина.
Тишината, прегърнала здраво ...
но продължавам да вярвам
и боря се в спасителната стихия.
Милост не остана ми за теб.
Погребах я с нежността
в гроб далечен и заклет.
Възбуждаща самота -
впива се с ледени нокти
в безжизненото тяло.
Потрепваш леко, но по-силна е
болката от тишина.
Тишината, прегърнала здраво ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión Registrarse© Слава Todos los derechos reservados
Propuestas
© 2003-2025, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
