Вдъхновение

15.06.2007 г., 9:18 ч.

Поезия

680 0 0

Пръстени затягат моята шия,
но продължавам да вярвам
и боря се в спасителната стихия.
Милост не остана ми за теб.
Погребах я с нежността
в гроб далечен и заклет.
Възбуждаща самота -
впива се с ледени нокти
в безжизненото тяло.
Потрепваш леко, но по-силна е
болката от тишина.
Тишината, прегърнала здраво ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Вдъхновение

Искате да прочетете повече?

Предложения