19 jun 2008, 11:49

Въздишката целува, но за кратко... 

  Poesía
569 0 4
Въздишката целува небесата,
неопитна във своята прозрачност,
не иска да прегръща самотата,
а търси своята общност... необятност...
Оставена, във чужда кожа стене,
съблича я за малко, много малко...
Понякога намира там и мене...
... Въздишката целува, но за кратко...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кати Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??