19.06.2008 г., 11:49 ч.

Въздишката целува, но за кратко... 

  Поезия
567 0 4
Въздишката целува небесата,
неопитна във своята прозрачност,
не иска да прегръща самотата,
а търси своята общност... необятност...
Оставена, във чужда кожа стене,
съблича я за малко, много малко...
Понякога намира там и мене...
... Въздишката целува, но за кратко...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кати Всички права запазени

Предложения
: ??:??