В последното безлуние,
преди да коленичи мрака,
заточих всичките си надежди
на твоя остров-сърце,
с вещерската си кръв
да напоя тишината –
единственото, което остана,
когато свърши мирозданието.
Армагедоните са всъщност
всекидневни, само че не ги усещаме
с нищожните си човешки сетива.
Безплоден свят, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse