18.04.2020 г., 9:29 ч.

Залезът на рухващите ни очи 

  Поезия » Друга
480 0 0
В последното безлуние,
преди да коленичи мрака,
заточих всичките си надежди
на твоя остров-сърце,
с вещерската си кръв
да напоя тишината –
единственото, което остана,
когато свърши мирозданието.
Армагедоните са всъщност
всекидневни, само че не ги усещаме
с нищожните си човешки сетива.
Безплоден свят, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Marielli De Sing Всички права запазени

Предложения
: ??:??