Защо ми е съдба такава?
Като затворена ханджийска порта,
заключена с огромен катинар,
без думи и усмивка,
за кой ли път пореден
безчувствено посреща ме Съдбата.
Тя няма даже раните
със сълзи да промие,
с мехлем от обич да намаже,
с любов да ги превърже.
Не чакам и да ми покаже
заложени по пътя ми капани, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse