17 nov 2018, 21:01

Здравей самота 

  Poesía » Otra
716 0 1
Тя беше тиха...
Влизаше на пръсти.
Прегръщаше ме силно,
просто като жена.
Тя беше вярата!
Когато губех
и частица дори -
от своята.
Споделяше мъдрости,
но съдейки безспир...
Носеше и усещане
за свобода. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??