Николай Фьодорович Трубецки беше навършил едва пет години, когато попадна в интернат за безпризорни деца в Ростовска губерния. За едно невръстно дете след години на изпитания тези пет години бяха един сън в който трудно можеше да се върне, но който понякога идваше нечакан и изпълнен с подозрение, че чува гласа на майка си и вижда стройната фигура на баща си във военна униформа,който го целува по челото и го прекръства преди да замине на фронта...
След интерната Николай Трубецки беше изпратен в Суворовско училище, където заедно с негови връстници начена образованието си, което започна с маршировки,шест часа общообразователни предмети и физическо възпитание след самоподготовка следобед.
За съдбата на родителите си научи едва след като вече бе завършил Школата на НКВД през 1939 година в Москва и стана част от охранителния полк, подчинен пряко на Лаврентий Берия и разквартируван в Подмосковието.
Бащата на Николай е бил полковник от царската армия, но преминал на страната на болшевиките, след претърпян германски плен, откъдето успял да избяга и се върне при разбунтувалите се руски войници на фронта край Могильов.
Когато Император Николай Втори абдикира и в Манифест обявява, че войната трябва да продължи до окончателна победа, войниците създават революционни войнишки комитети и започват да арестуват офицерите си...
Пропагандата на болшевишките агитатори за спиране на войната и обещания за мир и раздаване земя на бедните за сметка на помещчиците подействала упоително на обикновения човек, макар да звучи повече илюзорно отколкото реалистично.
В последвалата Февруарска революция и Октомврийския преврат на болшевиките в Петроград граф Фьодор Николаевич Трубецки взима участие повече като свидетел отколкото като деен участник, докато изчезва безследно след масовите екзекуции при Кронщад.
Графиня Елена Афанасиева Трубецкая напуска имението им с малкия си син и бъдещ кадър на педагогиката на Макаренко...Не минава и година и графиня Трубецкая се разболява от туберкулоза и умира.
Ето защо Николай Трубецки не беше сигурен от наученото за съдбата на неговото семейство:това сън ли е или тъжна и мъчителна истина. Но кой може да върне невъзвратимото?
Но като дойде на служба в дивизията "Дзержински" и по-точно в един от полковете дислоцирани в Подмосковието, честите му наряди в Кремъл и на вилите на партийната върхушка, които бяха част от полковия район за охрана, осъзна, че такива сходни като неговата съдба споделят и други офицери.
Едва след войната и смъртта на Сталин започна едно преразглеждане на събитията с несправедливо осъдени и разстреляни дейци от обкръжението на Ленин, Троцки, Зиновиев и Каменев, които фактически създадоха Съветската държава и Червената армия, както и останалите репресивни институции.
Тези промени с идването на Никита Хрушчов на власт доведоха и до промени в живота на Николай Трубецки.
Тук в България попадна на една мисъл от книга на френски език: "Революцията изяжда своите деца".
И тази горчива мисъл понякога се завръщаше при него като неканен гост, който носи некролозите на мъртвите спомени.
Следва продължение
© Стойчо Станев Todos los derechos reservados