Ranrozar (Стойчо Станев)
632 19173
14.06.2022 г., 9:51 ч.  

 Аристократ - четвърта част 

  Проза » Разкази
1241 4 23
Произведение от няколко части « към първа част
2 мин за четене

   Николай Фьодорович Трубецки беше  навършил едва пет години, когато попадна в интернат за безпризорни деца в Ростовска губерния. За едно невръстно дете след години на изпитания тези пет години бяха един сън в който трудно можеше да се върне, но който понякога идваше нечакан и изпълнен с подозрение, че чува гласа на майка си и вижда стройната фигура на баща си във военна униформа,който го целува по челото и го прекръства преди да замине на фронта...

   След интерната Николай Трубецки беше изпратен в Суворовско училище, където заедно с негови връстници начена образованието си, което започна с маршировки,шест часа общообразователни предмети и физическо възпитание след самоподготовка следобед. 

   За съдбата на родителите си научи едва след като вече бе завършил Школата на НКВД през 1939 година в Москва и стана част от охранителния полк,  подчинен пряко на Лаврентий Берия и разквартируван в Подмосковието.

   Бащата на Николай е бил полковник от царската армия, но преминал на страната на болшевиките, след претърпян германски плен, откъдето успял да избяга и се върне при разбунтувалите се руски войници на фронта край Могильов. 

   Когато Император Николай Втори абдикира и в Манифест обявява, че войната трябва да продължи до окончателна победа, войниците създават революционни войнишки комитети и започват да арестуват офицерите си...

   Пропагандата на болшевишките агитатори за спиране на войната и обещания за мир и раздаване земя на бедните за сметка на помещчиците подействала упоително на обикновения човек, макар да звучи повече илюзорно отколкото реалистично. 

   В последвалата Февруарска революция и Октомврийския преврат на болшевиките в Петроград граф Фьодор Николаевич Трубецки взима участие повече като свидетел отколкото като деен участник, докато изчезва безследно след масовите екзекуции при Кронщад. 

   Графиня Елена Афанасиева Трубецкая напуска имението им с малкия си син и бъдещ кадър на педагогиката на Макаренко...Не минава и година и графиня Трубецкая се разболява от туберкулоза и умира. 

   Ето защо Николай Трубецки не беше сигурен от наученото за съдбата на неговото семейство:това сън ли е или тъжна и мъчителна истина. Но кой може да върне невъзвратимото?

   Но като дойде на служба в дивизията "Дзержински" и по-точно в един от полковете дислоцирани в Подмосковието, честите му наряди в Кремъл и на вилите на партийната върхушка, които бяха част от полковия район за охрана, осъзна, че такива сходни като неговата съдба споделят и други офицери. 

   Едва след войната и смъртта на Сталин започна едно преразглеждане на събитията с несправедливо осъдени и разстреляни дейци от обкръжението на Ленин, Троцки, Зиновиев и Каменев, които фактически създадоха Съветската държава и Червената армия, както и останалите репресивни институции. 

   Тези промени с идването на Никита Хрушчов на власт доведоха и до промени в живота на Николай Трубецки. 

   Тук в България попадна на една мисъл от книга на френски език: "Революцията изяжда своите деца".

   И тази горчива мисъл понякога се завръщаше при него като неканен гост, който носи некролозите на мъртвите спомени. 

 

 

Следва продължение 

   

© Стойчо Станев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??