***
Беше сгрешила в представите си, че празника на Рааф, ще е скромна семейна сбирка или поне, че няма да има кой знае колко гости. Това си беше панаир и инвазия на Висши ауристи. Всички сияеха…В красивата облачна зала, облята от разноцветните пречупващи се лъчи през стъпалата, имаше толкова много светъл заряд, че ако имаше стени, би се пръснала също като…Е, също като онзи вампер…Той беше получил твърде много чиста енергия. Даника не разбираше как можеха двамата братя да се шегуват и закачат с нещо такова…Поне, не го разбираше в началото, но после, слушайки от Мага историята на Саая- Зиновия и припомняйки си някои откъслечни неща, които самата Саая и беше разказвала в къртичините, Даника усети онова, което независимо от различията на Висшите ги сплотяваше и правеше различни. Наричаше се обич,пропита с любов и грижа. Те, често говореха и за изпитанията си. Разнищваха изборите, които са направили там и защо са ги направили. Тя, самата, притежаваше малки късчета от своето първо и единстве ...