АВТОБУСНА СПИРКА
Голяма тълпа се беше събрала да чака автобуса. Времето беше хубаво, но въпреки това хората нервничеха. Едни закъсняваха, други бързаха, а трети са невротици без да го знаят.
- Отместете се, господине – каза засукана жена на средна възраст, ако този пол разполага с такава. – Стъпили сте върху самочувствието ми!
Той погледна унило, видя забрадката на жената, после новичкия й бежов шлифер, обърка се, защото шлиферът му се стори мъжки, а забрадката – женска, но сега нали има такива хора, май им викат метросексуални, обличат едно, за да скрият друго, затова побърза да отмести крака си.
- Не този крак! – провикна се жената със забрадката и бежовия шлифер.
Отмести и другия си крак.
- Благодаря. – Бежовият шлифер се развя от вятъра, забрадката, и тя тръгна наляво, но бе здраво завързана, пазеше главата от нещо. – Левият ви крак настъпи самочувствието ми, а десният – спомените. Внимавайте къде стъпвате.
Унилият се загледа в краката си. Обут беше в стари, но запазени за възрастт ...