ЧУЖДО ВЛИЯНИЕ

     Влиянието му върху мен растеше с всеки изминал ден. По едно време усетих, че това влияние е станало толкова голямо, че съвсем ме беше отчуждило, присвоило, сиреч – нямаше ме, бях изцяло в неговата сфера на влияние. Това хубаво, обаче е непрактично.

   - Освободи ме от себе си! – рекох му добронамерено, макар че скришом го ненавиждах. Той беше голям, аз – малък, така че е нормално да не го виждам добре.

     - Бъди свободен! – отговори благосклонно и не се помръдна от мен.

    Това е проблемът при изпадането под чуждо влияние – хем ти е сянка, хем умираш от задушаване, но няма опасност да умреш от смях например. Предвидимо е твоето бъдеще и то зависи изцяло от този, под чието влияние си.

     Оказах се, значи, свободен, а тоя не излиза от мен и това си е. Тя, свободата затова е относителна, защото под чуждо влияние често се превръща в обикновена шизофрения. Правиш, какво не искаш, говориш, каквото ти се мълчи, мълчиш, стига да казваш нещо, може да правиш всичко, но в рамките на своята зависимост. Не е чак толкова да живееш в рамка, особено ако си натюрморт или красива жена, което често е едно и също.

     Не ме питайте как стигнах дотук. Отначало имах нужда, после имах потребност, а накрая потребността стана зависимост. И най-накрая осъзнах, че съвсем съм изчезнал, разтворил съм се в това влияние. То не беше влияние, бях аз, влят в чуждото, някой ме беше изсмукал като в черна дупка.

     Е, поне нещичко е останало от мен. Това е важното, не съм изчезнал напълно.

     - Свободен съм, така ли? – попитах високия владелец на моето съзнание и тяло.

     Той кимна и се ухили с нещо като уста; друго нямаше, всичко в него беше уста и стомах. И още нещо, ама да го споменаваме.

   Преди години, когато още не бях тотално зависим от него, обичах да правя добрини. Тогава още не знаех колко е пагубно това. Сега вече го знам със сигурност, нали затова стигнах дотук. Да добруваш без причина, е опасно явление, също близко до шизофренията и затова не се възприема еднозначно, когато изобщо бива възприемано. Моят властелин го беше забелязал и още преди години отбеляза мъдро:

     - Ще си патиш от добрината цял живот, ако не ме слушаш!

     И аз го послушах, та да си патя вече и от добрината си, и от него. Който слуша, два пъти пати.

   Затова добронамерено помогнах на един негов кокал да се забие в огромно слузесто черво, което все се пречкаше на пътя ми, май беше дебелото му черво, моят път все там криволичеше. После подкокоросах черния дроб хептен да почернее, нали бездруго имаше причина, стига вече е пил, за негово добро е, оня се сви от болка, присиня, пяна излезе от устата му. Аз сега за него не мисля, добрини правя, към себе си се връщам. Не искам да ви разказвам с подробности колко добрини сторих, каква благодат се изля в тялото и от устата на моя владелец.

     Аз свикнах да живея под чудо влияние. Той обаче не можа. Сега е по-зависим и от мен. В добротата ми той не може да се меси, извън юрисдикцията му е, пък и не знае какво означава, само болката й усеща. Знае, че само да поискам, от добрина ще го погубя. Горкият, не беше разбрал, че за да подчиниш някого напълно, трябва да го превърнеш в себе си.