ЧУЖДО ВЛИЯНИЕ
Влиянието му върху мен растеше с всеки изминал ден. По едно време усетих, че това влияние е станало толкова голямо, че съвсем ме беше отчуждило, присвоило, сиреч – нямаше ме, бях изцяло в неговата сфера на влияние. Това хубаво, обаче е непрактично.
- Освободи ме от себе си! – рекох му добронамерено, макар че скришом го ненавиждах. Той беше голям, аз – малък, така че е нормално да не го виждам добре.
- Бъди свободен! – отговори благосклонно и не се помръдна от мен.
Това е проблемът при изпадането под чуждо влияние – хем ти е сянка, хем умираш от задушаване, но няма опасност да умреш от смях например. Предвидимо е твоето бъдеще и то зависи изцяло от този, под чието влияние си.
Оказах се, значи, свободен, а тоя не излиза от мен и това си е. Тя, свободата затова е относителна, защото под чуждо влияние често се превръща в обикновена шизофрения. Правиш, какво не искаш, говориш, каквото ти се мълчи, мълчиш, стига да казваш нещо, може да правиш всичко, но в рамките на своята зави ...