📩 Здравей. Аз съм! Помниш ли ме, момчето с колелото в парка.
Тя се облегна назад в ратановия стол в ъгъла на терасата. Продължаваше да бъде все така задушно дори в късните часове на деня. Бяха минали две седмици откакто го срещна и и върза тенекия. Подразни се на това съобщение. "Какво значи момчето с колелото". Тя перфектно си спомняше и името му и всеки един детайл от тази случка. През изминалите четиринадесет дни нямаше такъв, в който тя да не се опитва да го изхвърли от мислите си. Остана си с горчивото усещане, че се е подиграл с нея. Трябваше да се изправи за пореден път и да не позволи на разочарованието да я завладее. Но беше болезнено. Чакаше го да се появи от някъде. Да ѝ звънне. Оглеждаше се наоколо да го види, ей така изневиделица да се появи, както тогава. Не сподели с никого за тази среща, но и не спираше да мисли за нея.
И ето сега почти посреднощ той се появява.
✉️ Здравей. Разбира се, че те помня.
Не искаше този разговор да продължава. Не искаше да му зададе въпросите, ...