Сам избрах деня – събота. Любимият ми ден. Денят, в който се откъсваш от седмицата и не мислиш за следващата. Когато може да бъдеш сам или с друг. Когато може да се напиеш или да гледаш себе си в огледалото, което всъщност е едно и също. В събота не се случва нищо и това е прекрасно. Не се пазарува, не се готви, не очакваш гости и не ходиш по чужди места. Прибираш се в себе си и се наслаждаваш на това, което си. Понякога е лошо – не се харесваш. Но пък е откровено. Хубав ден е събота. Личен ден.
Трябваше да се видим някъде около университета. Тя така обичаше да казва – някъде. Винаги се намирахме. Пиехме чай. Гледахме гълъбите. Купувахме стара кифла от вечно работещото полуизгнило павилионче и я надробявахме. Гълъбите се радваха. А ние мълчахме. Целувахме се. И после я изпращах. Но това беше през другите дни. Неличните.
Сега реших да се видим в събота. Моят ден. Исках да ѝ кажа нещо важно. Този ден е специален, защото така съм решил. Вероятно в него няма нищо – хората сутрин стават, за ...