Седна да изпие една бира в механата. Беше лято, малко след пладне. Не му се стоеше в заведение на открито, тук беше пълно с такива. Жегата беше плъзнала навсякъде и гумите на колите съскаха като змии върху асфалта.
Видя дървената табела с надпис „Механа” и влезе вътре. Помещението беше просторно, битово, с родопски черги, дървени каруцарски колела с метални обшивки, менци и разни резбовани ножове, окачени по стените. Хареса му.
– Една бира, но малка – поръча.
Знаеше, че през лятото винаги се поръчва малка бира, защото бързо се стопля.
Беше красиво. Червените цветенца в глинени съдове отиваха на помещението. По-навътре имаше открита вътрешна градина, в нея беше пълно с хора, празнуваха нещо май.
До тръгването на автобуса оставаше малко повече от час. Има време. Автогарата, уморена, бяла и прашна по това време, беше съвсем наблизо.
Момичето беше мургаво. Заприлича му на една стара любов. Отначало дори я взе за спомен, мираж. Тъничка, с черни очи и маратонки. Въртеше се и не знаеше къде д ...