Огромна сиво-бяла лава се стичаше по склоновете на високия хълм и покриваше с дебелата си вехта дреха почти целия град. Този съвременен Помпей се гушеше под декемврийската мъгла, комините на по-високите същи важно стърчаха и изпускаха тънки дантели лепкаво бял пушек. От време на време някой слънчев лъч успяваше да пробие облаците и щураво се плисваше по улици, стени, дървета, разблъсквайки пластовете на лавата.
Един такъв лъч от известно време беше увиснал върху острието на секирата на човек, станал твърде рано в неделя, за да успее да насече повече дърва за седмицата. Предвидлив стопанин, той беше първият, който си купи предостатъчно дърва още в разгара на лятото. Тогава цените рязко паднаха без видима причина и пазарът реагира със седмица или две закъснение – когато си разчу, че дървесината е поевтиняла драстично, всички хукнаха да купуват. Ама поради нарасналия интерес, цените отново скочиха. Е, нашият човек изпревари събитията, купи си дърва за огрев още преди новината да потече из ...