Живея на края на града близо до реката. Обработвам голямо парче земя. Реколтата е от всичко по малко: картофи, лук, чесън, домати и още дузина плодове и зеленчуци, за които полагам грижи. Лятото живеещите наблизо роми си купуват от мен всичките тези неща, а получените пари инвестирам в нови и нови сортове, които разнообразяват менюто ни. Работа имам, слава Богу! Радвам се на добро здраве, а то е важно за качеството на крайния продукт. Когато е здрав човек всичко му се получава и за всяко едно нещо намира време.
Аспержи! Искам семената им! Плащат за тях скъпо и прескъпо. Отглеждат ги в парници и над тях бдят десетки души. Не твърдя, че аспержите по света ги отглеждат единствено и само ромите. Между зеленчука и човека се заражда една връзка, която води до по- добра реколта. Ще се пробвам и аз да ги отглеждам.
Човекът вече забрави вкуса на истинските ягоди. Сегашните вонят на евтин сапун и имат същия вкус. В работническите общежития може да се види как хората перат с тях. Те следват тенденциите. Праха за пране не е вече толкова модерен. Готовото пране изглежда еластично и лъскаво. Семките на ягодата омекотяват и най-капризните тъкани.
Този живот на края на града има своите предимства. Плюс е че си далеч от всеки шум. Шьосето е много встрани и шума наподобява гарванов грак. С две думи безобиден е: за мен, за тези, които често ми гостуват, и за съседите.
На двора съм иззидал голяма фурна, в която може да се побере цяло агне, яре и тем подобни, но през по-голямата част от годината аз съм вегитарианец. Признавам си, че се прехранвам единствено с ягоди и варени картофи. Ям този евтин сапун и се кефя на живота. Та нали пяната, която се образува в стомаха ми издига нависоко тялото. Понякога се озовавам над покрива- там където започва интересното ежедневие на пчелата-майка, може би. Тя се рои и наблюдава своя кошер от високо. Избира най-подходящия дом всъщност: топлия и онзи, в който не могат да проникнат враговете.
Аз по-високо от нея не мога да се издигна. Балончетата, пълни с въздух се разсейват и след миг само отново се приземявам. До дърветата или малко по-встрани до самите пчелни кошери.
Роден съм в един от онези малки самолети, които и сега всеки може да наеме срещу определена сума. Тоест във въздуха, т.е. на сантиметри от пчелата-майка. Ароматните си сънища всъщност разказва само на определени хора. Ясно е: на онези, които разбират езика на пчелите.
Днес очаквам Горското момиче. То обожава доматите и боба. Бърше прашните им листа с влажна кърпа, която изплаква с топла вода. Страхува се от стадото в кошера. От него идва онова жужене, което ни кара да говорим на висок глас, за да се разберем. Но аз спасявам пчелите от тежките зими, от странните пролети, през които вали сняг. Те трябва да оцелеят. Ако ги има и нас ще ни има. И цветята и дивите треви, от които пчелите събират своето си ги очакват с нетърпение. Аз нарочно не изкорених жълтия кантарион, който расте навсякъде. Горското момиче твърди, че е любимият й чай, а аз твърдя че от него се получава моят не най-любим чай.
Симпатично Горско момиче! Когато полегне сред високите треви лицето ми засиява. Купих си бинокъл, за да мога да я наблюдавам и отдалеч. Над нея са клонките на сливата, чиито цветчета падат върху плътта. После вятърът започва да пращи и ги раздухва. Накрая пристигам аз; тънките ми пръсти остават отпечатъци по кожата. Те мачкат цветчетата. И всеки път това тяло ми се струва различно, ново, диво. Не, това не е изневяра, защото то е девствено. Когато вятъра залязва зад хълма отнася със себе си тайната на нашата среща.
© Диан Киров Todos los derechos reservados