28.03.2021 г., 7:36 ч.

Горско момиче 

  Проза » Разкази
508 0 2
4 мин за четене
Живея на края на града близо до реката. Обработвам голямо парче земя. Реколтата е от всичко по малко: картофи, лук, чесън, домати и още дузина плодове и зеленчуци, за които полагам грижи. Лятото живеещите наблизо роми си купуват от мен всичките тези неща, а получените пари инвестирам в нови и нови сортове, които разнообразяват менюто ни. Работа имам, слава Богу! Радвам се на добро здраве, а то е важно за качеството на крайния продукт. Когато е здрав човек всичко му се получава и за всяко едно нещо намира време.
Аспержи! Искам семената им! Плащат за тях скъпо и прескъпо. Отглеждат ги в парници и над тях бдят десетки души. Не твърдя, че аспержите по света ги отглеждат единствено и само ромите. Между зеленчука и човека се заражда една връзка, която води до по- добра реколта. Ще се пробвам и аз да ги отглеждам.
Човекът вече забрави вкуса на истинските ягоди. Сегашните вонят на евтин сапун и имат същия вкус. В работническите общежития може да се види как хората перат с тях. Те следват тенде ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диан Киров Всички права запазени

Предложения
: ??:??