***
В старите времена, стари традиции се вплитат и тачат, ама, дойде ли новото, не можеш го избегна, защото всичко расте, променя се, развива се и дава плод. Времето никога не стои на едно място. Людете не са еднакви – и те, като часовника, тиктакат спрямо това, какъв е подтикът на душите им, какво мислят главите им, какво чувстват сърцата, като часовете, минутите и секундите, които се разминават.
На едни им харесва попът, на други попадията, а трети се заглеждат и по трите им щерки. Лъжовен е този Свят, защото всеки си има истина, своя си, и по личния си аршин мери всяко чуждо деяние.
Добри мъкнеше препълнените кошове. Той ги прехвърляше в каруцата, връщаше се по редовете, да вземе това, което беше набрано. Олекваха лозовите рамене от тежестта на плода и леко беше на душата, защото имаше.А когато човек е нахранен и пълни са му дисагите, добра жената и здрав покривът на дома, то нищо не му тежеше и за нищо не се кахъреше. Усмихваше се Добри. Оглеждаше си той имането, което му беше скът ...